автор: petia_bozhilova

(на моя свекър)

Тревясъл е гробът пред мене
и хлътнал. Уж вчера заминах,
а в гърлото днес са се спрели
тринадесет дълги години.
Ох, как да ги, татко, преглътна?
Да беше прескочил таз яма
допуснал ли би да съм пътник–
сама по земята голяма,
оставила дом и дечица,
с пет гроша надежда в кесия,
по чужди земи да се скитам
и чужди дворове да мия?
Нали всяко зло за добро е,
бе цял благослов, че заминах,
но бих дала цялото свое
добро в тази жежка чужбина
да видя как палиш цигара
не горе-звездичка в небето,
а с твоя съсед, край дувара
и с внуците, сврени в ръцете ти,
а борът ни, който изсъхна,
да бъде жив, здрав– като всички ни...
..............................................
Сполай ти за срещата късна!
Пази ни от Горе, звездичке!