автор: apostola

Към мене утрото пътува
със топли розови лъчи.
И всяка фибра в мен ликува
с отворени за ден очи.

А в моята душа нахлува
един познат небесен звън.
Червено слънце ме целува
и птици пеят ми навън.

И топла сутрин се разтапя
във шепата на мойта длан.
Денят отново ме потапя
във диплите на своя план.

А слънцето врата отваря
зад прага своя нажежен
и огъня си разтоваря
с невидимия си ръжен.

Денят пристъпва по терлици
и гони своя нощен час,
където всичките звездици
ще го прегръщат във захлас.

Очите мои уморени
ще търсят своя сън дълбок,
а мислите неподредени
ще тръгнат те след своя Бог.