автор: ivalex

Не ме питай колко път съм изминала,
за да стигна до тук,
където бледо морава сенчица вплита
в косите ти сноп цветчета от дивия лук.

Не ме питай колко дълго съм чакала
за да мога така да стоя
цял живот в миг съм издишала,
когато в тревите ми нощния вятър заспа.

Не ме питай защо те обичам
нямам как да ти обясня.
Бях върба, а сега съм с цветчета покрита
будя птиците и сутрин се къпя в роса.

Не те искам завинаги
аз съм тук и само сега.
Не сгреших ли, че с изгрева тръгнах нататък
има стъпки които не личат в утринта.