автор: apostola

Вървя, болея и тъгувам
за всяко слънце и луна.
Горя, угасвам и студувам
в прегръдките и на жена.

Увисвам на житейска нишка
и ме люлеят ветрове.
Съдба ме води на каишка
и срещам живи страхове.

Но като паяк се набирам
по тази нишка от конец
и мястото си пак намирам
в листа на земния венец.

Отново пак съм сред цветята-
прегръща ме живота нов.
А в път, минаваш през полята,
ме среща новата любов.