автор: tomatroev

Наливаха и там какво ли не.
Накрая и запалиха фитила.
От малка - все на мойте рамене,
но зрееше полека в нея сила.

А после почна, и - направи ме на луд!
Очите виж и - кълбовидни мълнии,
изскочили от бурето с барут,
което цял живот си пълнил, пълнил...

Не може повече да побере.
И вдига пак в несвяст температура.
Как зяпнала е! В този свят - море
не става даже и за шамандура...

Без нея само миг ще бъда жив.
А тя ще е галактика огромна.
И затова открито, без лъжи,
така и казвам: "О, сега си бомба!"

Замисля се. И виждам как дими!
Е, душо, ще се мре, какво пък толкова...
Едно били сме с теб - до оня миг.
Ще бъдем после хиляди осколки.

Нима съм молил Господ за това?
Но трябвало и аз така да патя.
Ще дойде и до твоята глава.
И ти ще кажеш - гръмна ми главата!