автор: rumpel

Благодаря на Соня Георгиева за подарената ми идея!

Денят започва колебливо.
Без мисъл. С рошава коса.
Отхвърля мрака търпеливо,
нагазва в нощната роса,

в която спрял се е със трепет
един избягал слънчев лъч
от часове среднощно-слепи
и от часовникова глъч.

Денят полита на хвърчило
високо в модрото небе.
Присяда на скосено било
връз храма с цветното бомбе.

Захапал първата цигара,
поляга върху облак дим.
Живее с истинската вяра,
че пак ще е неповторим.