автор: salwia

Тя влиза..
Събува си посоката
от мисли..
От нея лъха на смиреност.
Посяга към граничещия свят.
Разлива се-различно от
червеното..
Опитва да е нежна и
небесна.
Макар,че слаба е-
ръцете й не спират.
Ту късат изтънелия й глад,
ту тежки облаци-
да не прозират..
Избира изглед
с тиха светлина.
Отвикнала отдавна от
шумящата му същност.
.Защото днес вали
е мъничко сама..
Но утре ще е друго,
утре ще е друга..
Защо да не опита?
В рисувано писмо
от сънища
получи вест красива.
Дъждът ще си замине,
а тя ще е дъга..
Бездомна ще е
само
роклята й сива..