автор: mariposasenelalma

Обезверен и сам,
на гръб понесъл торби,
препълнени с несправедливости,

закотвил във сърцето
многотонната си мъка
от неразбиране,
обгърнат от мъглата на предателства,
със камъни от гняв в джобовете,
отчаян от неискрени ласкателства,
лъжливи обичи и незаслужени тегоби,
вървиш,
опръскан с кал от клевети,
до кости обгорен
от ярката светкавица на истини
и неизречени въпроси.
Вървиш в невярната посока -
сляп за всичките
протегнати ръце за помощ,
от нераздадените ласки натежал
и не защото няма на кого,
а може би защото
не знаеш как да го направиш...

Вдигни очи,
хвърли товара,
подай ръка през време
и през разстояния!
Назад не се обръщай!
И може би тогава
ще съзреш брега,
на който да приседнеш
и останеш...