Какво е лятото? Един обикновен сезон,
във който носим къси панталони.
Море с душа, нашепващо със стон,
че зимни ветрове ще го прогонят.
А ние ще го сграбчим със очи,
които остаряват също като птици
и в песните им вече ще мълчи
от лятото една залутана искрица.
Дълбоко ще поемем с дъх живот,
(как страшно е, когато се прощаваш)
но точката е точка. Епилог,
от който пясъчна следа остава.
А лятото, полегнало върху перваз,
наднича със досада и умора:
Кои сте вие и защо съм между вас,
прииждащи и заминаващи си хора?...