 |  На N
Скрил си се
зад образа
на своята далечност.
А аз се събличам.
Дреха след дреха.
Сякаш
съм го правила вечно.
И сега
това ми носи утеха.
Искам да не престава
тази магия.
Все по-малко оставам.
Погледът ти ще ме измие
като акварели,
на дъжда се отдали.
Ръцете ми,лунни и бели
сякаш са ме предали.
И се събличам
Усещам се като прозрачна.
Може би те обичам.
А ти ме намираш невзрачна.
Зад образа
на скритата близост
лумват огньове червени.
Загръщаш ме в халати от
низост.
Всебща.
Да си тръгвам е време.
Публикувано от hixxtam на 12.11.2004 @ 15:13:58
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Нееротично" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нееротично
от Fabiana на 12.11.2004 @ 15:29:10
(Профил | Изпрати бележка) | "Погледът ти ще ме измие
като акварели,
на дъжда се отдали."
Тъжно звучиш, но не се предавай!
Прекрасен стих Мея! |
Re: Нееротично
от Meiia на 12.11.2004 @ 18:32:39
(Профил | Изпрати бележка) | | В такива моменти е достатъчно да си тръгнеш.... |
]
Re: Нееротично
от beche на 12.11.2004 @ 15:47:29
(Профил | Изпрати бележка) | искрен и тъжен стих...
тъжен от непризнанието на откритостта ти
тъжен че може би обичаш, а не знаеш защо
тъжен че е време за края...
хареса ми много! |
Re: Нееротично
от Meiia на 12.11.2004 @ 18:35:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Да,тъжно е,когато жестът на откритост е посрещнат с хладината на преситеното любопитство.И няма място за обич...и голотата не е еротична,тъжна е...и безсмислена. |
]
Re: Нееротично
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 12.11.2004 @ 16:10:50
(Профил | Изпрати бележка) | Не тръгвай преди да се стъмни съвсем....
Обичащият...остава...Размива се като акварел на дъжда, но остава цветно петно...Хареса ми това стихотворение...Благодаря ти |
Re: Нееротично
от Meiia на 12.11.2004 @ 18:36:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Да,обичащият остава.До изчезване...в другия... |
]
Re: Нееротично
от Meiia на 12.11.2004 @ 18:38:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Какво:))?! Огънят е стихия и е непредвидима.Ако не стъкнем огнище,ще запалим клада.Или ще изберем хлад. |
]
Re: Нееротично
от Meiia на 12.11.2004 @ 18:41:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Заглавието се опитах да е честно спрямо голотата,безсмислената... |
]
Re: Нееротично
от libra на 12.11.2004 @ 18:49:27
(Профил | Изпрати бележка) | харесва ми стиха ти мея...
искаш да не престава магията и все пак мислиш, че е време да си тръваш...
тръгни си, магията не е обич...някой ден ще го разбереш.. |
Re: Нееротично
от Meiia на 12.11.2004 @ 19:01:52
(Профил | Изпрати бележка) | Вече го разбрах....
В магията голотата изпитва хлад дори и сред огън...
А в любовта голотата топли...
Благодаря ти...
|
]
Re: еротично
от tamara (tedada@abv.bg) на 12.11.2004 @ 19:42:03
(Профил | Изпрати бележка) | kak moje da e tolkova hubavo i dramati4no...
?!?!? |
Re: еротично
от Meiia на 13.11.2004 @ 11:22:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако има поне капка любов,усещаме красота,ако я няма-тъжно е... |
]
Re: Нееротично
от Merian на 12.11.2004 @ 20:44:17
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | ...искам да не престава тази магия....
Като че ли изпитваме абстиненция....на някакъв вид душевен мазохизъм се подлагаме..... само и само да продължава, да се случва, да подхранва някакви очаквания......
Много дълбоко ми бръкна в душата с този стих. |
Re: Нееротично
от Meiia на 13.11.2004 @ 11:28:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Точно,като че ли отлагаме края на и без това трудното и спорно случване.Като омагьосани искаме да запазим този миг на магнетизъм,защото душата ни не е сигурна дали ще продължи,усещайки,че може би това не е любов... |
]
Re: Нееротично
от rainy на 14.11.2004 @ 14:35:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ... А истината - тя е много, много проста,
почти до съвършенство, боя се няма да го проумееш.
Когато ти ми липсваш и не си до мен,
светът изчезва,
дупка черна е
във черен космос.
Пропадам в него.
И не съществувам.
И те питам кратко:
Ако ти така се чувстваш, нима тогава можеш да живееш?
И ще ти кажа - ти ме имаш в повече,
от колкото реално се нуждаеш.
Спокойна нощ ти пожелавам само,
а ти хайде, помечтай в съня за нещо
истински във теб за което си мечтаеш.
.........
Малко по-различно като усещане, и като действие, и до последно “променях” отговора си ту с един, ту с друг. Написах, изтрих, и пак, и пак :) Намират се доста от сорта... Накрая ти оставих този, който може би е леко неудачен, но... се утаява според мен - зад думите ти. А за стиха - поздравления, Мея!
|
Re: Нееротично
от Meiia на 15.11.2004 @ 12:03:36
(Профил | Изпрати бележка) | И ще ти кажа - ти ме имаш в повече,
от колкото реално се нуждаеш.
--------------------------------------------
Това много точно кореспондира с усещането "иззад завесата" при написването на стихотворението ми.Не блажената неравностойност в едно отдаване,а хладното и безответно консумиране на нечия любов.
Благодаря ти. |
]
Защо пък низост?Re: Нееротично
от angar на 14.11.2004 @ 15:38:31
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Всичко вървеше толкова хубаво - събличаш се, близки сте, голотата ви не ви смущава. И изведнъж - толкова низост, при това и всеобща! Къде я видя, откъде се появи тя? Ако не можете да сте влюбени, нима не можете да се обичате - любовта има толкова много степени! И какво като е време да тръгваш - докато ви е хубаво, ще се завръщаш. Нима това, че в един момент единият по-малко обича - а винаги е така - може да се нарече низост? |
Защо пък низост?Re: Нееротично
от Meiia на 15.11.2004 @ 12:23:20
(Профил | Изпрати бележка) | Всичко е прекрасно в любовта,когато е взаимно.Мигът,в който единият престава да се отдава и се превръща в наблюдател,нишката вътрешно е прекъсната,а външно преливането един в друг се превръща в театър.
Прав си,има степени на любовта или видове,или лица на любовта.Много съм мислила над това,но на мен ми се иска винаги да ги сравнявам с Любовта с главно "Л",да ги извисявам в съзнанието си поне и да избягвам всичко,което би я принизило,без да съм неземна.Защото,убедена съм,можем да обичаме още и още,и по-силно, и по-чисто.Цял живот се учим на това... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 754
ХуЛитери: 3
Всичко: 757
Онлайн сега:
