автор: apostola

Коя е таз незнайна гара
в мечтата стара и престара?,
та с моя влак да си замина,
звездите даже да подмина

и да не мога да се върна
отново теб да те прегърна.
Да те оставя да тъгуваш
и вечер с мен да се сбогуваш.

А празното легло да тегне
и в него спомена да легне.
До късно с него да говориш,
магия чудна да ми сториш.

В съня ти вечер да пристигам,
до твоята душа да стигам.
И сутрин с мен да я отнасям
в ръце на Бог да я поднасям.

Къде е таз незнайна гара
в мечтата стара и престара?
С букет цветя да ме изпратиш,
с ръка целувка да ми пратиш!