автор: mariposasenelalma

"Прошката - това е аромата,
който цветето издава,когато го смачкаш..."

Прощавам ти и грубостта,
и неразбирането...
И отблъснатата си протегната ръка
за помощ - не да получа,
а за да дам. Прощавам ти.
И ако си усетил аромата
на цвете, стъпкано в калта,
то значи си разбрал,
че е откъснато в душата ми,
за тебе.
За нищичко не съжалявам.
Когато част от нас умре
и в миналото я заровим,
тя трябва да остане там наистина,
завинаги погребана.

Защото... животът продължава.