автор: InsideOut

Ти каза -
ние виждащите
нищо не разбираме
нито от допир,
нито от думи,
нито от...
И още каза -
а на теб ще ти бъде
интересно в мрака
с мен

А аз -
малко ме е страх
от тъмното,
но мисля, че мога
да ти се доверя
да ме водиш

И можеш
да ме водиш с ръка
можеш и с глас
можеш да си близо
и далеч

И далеч ще си близо

В мрак можеш
почти всичко,
а аз да вярвам
с тяло
без да ме докосваш
да те откривам
красиво
и отвъд

Трябвало ни
изолирана от шум
стая и мрак и
аз и ти
спокойни
и истински,
леки като перца
там

Някога

Сега съм тук
в моя мрак
с теб
около
мен

За какво са ми очи
като те виждам
когато те няма

А
"някога"
е
просто
дума