през крилце на цикада
съзира искряща монада
и над ципокрилните мрежи
увисва
на раздвоен понеделник
останал бездомен, без(лик)…
ела като вторник зелен –
сведи го ничком в очите
и засей му в първия ден
слънце
да люти на земята и свети
лютиче