автор: Pavlik

Златина закъсняваше за кастинга за театрална пиеса. Тъкмо беше излязла и потичваше по тротоара. Меката ѝ коса се люшкаше насам-натам. Австрийската столица беше оживена и Златина изпитваше трудности да си проправя път през някои области от пешеходната зона. Внезапно се спря, понеже пътят ѝ бе препречен от мургава стара жена с кърпа на главата и с липсващи 2 предни зъба.
- Како, дай 2 евро. – измоли старицата първо на български, а след това на немски език.
- Бързам, бързам. Дръпни се от пътя ми! – безмилостно заповяда задъханата млада и напориста Златина.
- Чакай малко. Ще ти предскажа бъдещето – упорито настояваше циганката от български произход.
- Бъдещето ли? – Златина застопори погледа си върху лицето на старицата – Твърдиш, че можеш да виждаш бъдещето? – запита със сериозен тон.
- Мога, мога. Това е дарба бе, како.
- Ако, можеш да предскажеш бъдещето, то значи свободната воля не съществува и ние хората сме просто едни марионетки на съдбата, лутащи се из света като буболечки в буркан, живеещи с илюзията, че имаме контрол върху живота си. Искаш да ми кажеш, че аз съм просто една марионетка и бъдещето ми е предопределено? Ако можеш да видиш бъдещето значи знаеш, че 2 евро от мен няма да получиш.
- Чакай, како. – Старицата допря с ръка рамото на Златина. – Чувала ли си за детерминизма.
- Моля? – На Златина ѝ бе трудно да повярва, че мургавата жена използва термин от философията.
- Според детерминизма всяко действие, всяко събитие е предопределено от веригата от по-ранни събития. Съдбите ни са свързани. Ако ми дадеш 2 евро, бъдещето ти ще е едно. Ако не ми дадеш 2 евро, бъдещето ти ще е съвсем различно. – Циганката беше ококорила очи и говореше убедително.
- Това звучи малко като заплаха. Ако всичко е предопределено от минали събития, то тогава защо си правиш труда да ме убедиш да ти дам 2 евро? – Златина бръкна в джоба на якето си, където обикновено държеше монетите си. Имаше точно 2 евро.
- Не е заплаха. Това е просто начинът, по който функционира светът. – циганката отстъпи леко назад с разтворени длани – Бих могла да се уповавам и на квантовата теория обаче. От нея изхождаме, че подтеорията за паралелните светове е вярна и с всяко наше решение ние създаваме паралелна вселена, в която сме взели друго решение, тръгнали сме по друг път, то значи в крайна сметка може би имаме свободна воля и право на избор, но все пак да не забравяме, че всяко решение си носи своите последствия и бъдещето може да бъде, ако не изцяло, то поне отчасти, предсказано.
Златина гледаше старицата с интерес и известно удивление, тъй като никога до сега не бе срещала, а и не предполагаше, че е възможно да има толкова добре подготвена за философски спорове циганка. Мургавата жена стоеше пред Златина и потъркваше ръцете си една в друга в очакване на отговор. Даваше си смирен вид, но не успя да прикрие тънката усмивка, която пробягна по лицето ѝ.
- В такъв случай смятам да създам паралелна вселена, в която съм ти дала 2 евро.
След като изрече тези думи, Златина продължи да потичва напред по тротоара към своята цел, към своето бъдеще, към кастинга. Стигна до метростанцията и осъзна, че е забравила портфейла си, където беше и картата ѝ за метрото. Вече закъсняваше. Паникьосано бръкна в джоба на якето си, където държеше монетите си. Беше ѝ останала единствено монетата от 2 евро. Взе си билет и каза:
- Съжалявам друго мое аз от съседната паралелна вселена – засмя се и тръгна.