автор: Pord

На 24 май пламна Старият град
от късната ни любовна лудост.
Всеки дойде
със собствения си ад.
И Вселената се видя в чудо.

Минаха няколко века
в любов и страст.
Дадохме всичко,
но взехме повече.
Ти коя беше и кой бях аз?
Станахме едно цяло -
и като нови.

На 6 септември чухме първия гръм -
България празнуваше
Съединението.
Но това не беше салютът отвън,
а тежката стъпка
на раздвоението.

Минаха няколко века
в любов и гняв,
ревност,
съпротива
и равноправие:
и ти беше права,
и аз бях прав.
Затова и Любовта
ни изостави.

На 13 октомври
разменихме последни писма -
пак някакво естествено съвпадение.
И всеки пое пътя си за дома.
От двете страни
на Вселената.