автор: avloeis

Една мъничка лапичка се бе отпечатала върху вече изсъхналия цимент и му придаваше чаровна автентичност, това бе прага на новата й къща. Влизайки вътре шума на вятъра отвън изчезна и единствено стъпките й отекваха в малкия мрачен коридор.
- Ще оставя ключовете тук! - изнервено каза брокерът и те издрънчаха при удара с масичката. - Ако имате нужда от нещо, ми се обадете! Сега ще тръгвам! Довиждане!

Тя не му отговори, не й харесваше мазната му усмивка и фалшивите маниери, които бързо се скриха, когато наближиха новото й убежище. Не знаете с какво удоволствие той й продаде тази стара къща, за която се разнасяха какви ли не страшни легенди и бе станало почти невъзможно да бъде закупена от някого. За нея беше удоволствие да живее в подобни антикварни местенца, а заради зловещото си име излезе изключително евтина. Тя дори не пожела да разгледа мястото предварително, а направо плати и пристигна с багажа си. Тукашните хора изобщо не разбираха нейното увлечение по тези винтич местенца, които просто трябваше да поизчистиш и ставаха удивително красиви и приятни.
Остана очарована от малките стъпчици, оставени по пода в кухнята, а и по барплота. Това и напомни колко много искаше да си вземе коте като малка, но алергията на майка й така и не позволи това удоволствие, но пък сега имаше тази възможност, тъкмо родителите й нямаше да я посещават толкова често както правеха в колежа. Само да ви споделя, че те бяха изключително страхливи и всеки ден й звъняха да проверят как е, къде е , дали се е прибрала преди десет часа, дали е вечеряла. За нея това беше същински ужас, особено, когато се опитаха да я принудят отново да заживее с тях въпреки че я повишиха във фирмата и не можеше да се върне в онова затънтено градче, но кой ли я слушаше. Някак успя да надделее и то благодарение на спестяванията си, които правеше още от малка.
Нещо изшумоля на горния етаж и привлече вниманието й. Беше сигурна, че никой не смее да влиза в тази къща, а онзи брокер си бе отишъл отдавна. Тръгна към стълбите и тъкмо се готвеше да се отправи нагоре, когато през леко отворената врата на хола видя едно от най-прекрасните неща, които можеше да си представи. Забрави изцяло за шума и бутна вратата. Пред нея се разкри прашен роял, който само на места показваше цвета си благодарение на малките лапички, които го бяха обходили. Тя избърса столчето и вдигна капака. Не бе свирила от години, но това не й попречи пръстите й бързо да си припомнят любимата й мелодия.
Не очакваше толкова много от мебелите на предишните собственици да са останали. Старият механичен часовник с кукувичка все още работеше и весело затрака щом бе отново навит. Къщата сякаш оживя с неговото събуждане или просто така може да си помислим, защото отвън мрачните облаци се отдръпнаха и дадоха възможност на слънцето да огрее през големите прозорци. Тя се усмихна доволно и остави ума си да развива планове за новото обзавеждане, докато се изкачваше към втория етаж, където намери три стаи и разбира се една от тях определи за своята. Тази къща сякаш бе направена специално за нея, забеляза, че по прашния под отново има котешки лапички, които водеха към леглото. Чак сега видя бялата писана, която я гледаше любопитно изпод една възглавница.
Беше напълно удовлетворена от покупката си, която й направи още един подарък. Това пухено топче, което замърка веднага щом усети топлината й.
Това беше нейният дом.