Как искам, на някоя гара,
да слезеш от мен, моя ненужна любов.
И заедно с теб, с куфари пълни,
да слязат мечти, и копнежи, и сълзи.
Как искам усмивката моя да се върне при мен.
Но влакът не спира, върви ли върви.
В тунела е тъмно
и няма кой ръката ми да държи.