Нощите са тъмни и безкрайни
завъртяна в твоята вселена.
Песъчинка в нечий океан,
носеща се бавно, уморена.
Стъпките една след друга
кратко се разтварят в тишина.
В моята реалност - изкривена,
плод на самозвана свобода.
В моравите на спомени заровен,
полските цветя разнасят аромат.
Златен лист над мен отронен
носи се във вихрен танц на акробат.
Гласът на хиляди цикади
далечен преминава покрай мен.
Те пеят свойте нощни серенади
и в този миг светът е съвършен.