автор: Marisiema

Ти си силна жена. Ти си просто вулкан -
шепнат тихичко с грижа край мене, -
ще пребориш света като див ураган
и тъгата ти в миг ще изчезне.

Тези думи на другите лесно мълвим
и съветите лесно се нижат.
Но когато си сам и когато боли
трудно мъката гълташ и криеш.

Аз съм силна жена? Мили Боже, прости!
Тая сила - отде да я взема?
А не бива да рухвам. Та децата, нали
гледат мен. После в път ще поемат.

Бях сломена, разбита на пух и на прах.
С гръм ударена, хваната в клещи.
Как да кажа, че просто треперех от страх,
че ме плашат самотните нощи?

Ти си силна жена - шепнат чужди уста.
Но не съм, разберете ме, хора!
В мен живее изплашена дива сърна,
свито мършаво коте на двора.

Тъй жесток е светът, тъй кошмарен и лош.
В здрава сватка сме. В мене буря крещи.
Щом бедата ни срещне в злокобната нощ
и ни стисне за гърлото - няма силни жени.