автор: fadul

Денят, в който те видях
приличаше на всички други дни.
И погледът, с който ме погледна,
приличаше на всички други погледи.
Дори чувството, което изпитах,
приличаше на нещо, вече изпитвано.
До момента,
в който не застанах пред огледалото:
оттам ме гледаше лице,
което не приличаше на мен.
(На мен ли?! – та то не приличаше на себе си!)
И аз разбрах, че е дошъл момента
да гребна с четката си малко залез,
и с два – три щриха
да изгрея на хоризонта ти.