автор: Re

като електрическа крушка
на проточена от тавана жица
над пътя блести Луната

няма птици
и аз самата
се стапям
на стъпките в равния ритъм
за посоките без да се питам
зная точно къде е север
обичам да скитам
тъй че някога ще намеря
на живота си
вярното време

пространството бавно тръгва към мене
и в мене се стича

а Луната блести ечектрически