Някакъв дух дружелюбен
цял ден с мен търси контакт
а сигналът му често се губи,
но не спира, опитва се пак.
Нечетливо изписва послания
по прозорци на мокри коли,
трака ритмично и пламенно
с обувки на млади жени.
Отваря врати на тролеи,
такситата спира пред мен,
за миг дори дъжд не се лее,
светофарът ме чака зелен.
Опитва се май да ми каже,
да бързам напред и сега,
че важно, фатално е даже
да стигна до свойта съдба,
да изпълня вековна заръка,
на някаква стара душа,
неуморно да крача по пътя,
след табелата:"Към любовта".