автор: florans

Денят на лятното слънце стоене дойде. Бяха изминали дванадесет години, откакто Дела получи видението за раждането на Орфей. В жреческите общества очакваха да настъпи часа на неговото посвещение. Такива обреди се извършваха три пъти в годината:
в деня на пролетното равноденствие, в деня на лятното слънце стоене или в момента на есенното равноденствие.
Калопея и нейният син вървяха към голямото скално оброчище. Главната жрица винаги се обличаше в бяло, а коланът на робата и беше с втъкани сребърни нишки. Младият Орфей по ръст гонеше баща си. Умееше да язди кон, да мята копие и беше най-сръчният в бойните игри. Това накара смелият воин Терес да се успокои и да не обръща внимание на странностите на сина си.
Сутринта майка му го приготви, даде му нови бели дрехи, препаса го със сребърен колан, превърза косите му над челото със сребърна лента. Около нея се стелеше сияние от мекота и благоухание.
Калопея вървеше пред сина си въодушевена. На високото оброчище тя щеше да предаде момчето на посвещение. Орфей поемаше по нейния път, но този път имаше безброй пътеки и всеки посветен по своему го извървяваше…
По обяд, не сещайки умора, двамата стигнаха до скалното оброчище. Сред отвесните скали беше изсечен тесен процеп, който пропускаше светлината и хвърляше удължени сенки наоколо. Соларните знаци бързо се меняха и създаваха усещането за нещо тайнствено. Сякаш боговете сами бяха изваяли каменната композиция. Под тесния процеп бе разположен жертвеният камък. Най-напред впечатляваха издълбаните каменни корита – обли, равни, дълбоки около педя. Незнайният скулптор бе вложил не само сръчност, но и загадъчни послания чрез нанесените знаци – чертички, звездички, кръгове, стрели и лабиринти от прорези в камъните. Тук ставаха безкръвните жертвоприношения. Траките практикуваха кръвни и безкръвни жертвоприношения, защото бяха наследили различни култове от предците и пазеха старината, вместо да рушат.
Калопея се поклони три пъти, изрече тайните мантри, а после извади от конопената торба шепа жито и го изсипа в едната вдлъбнатина, в другата постави просо и летни ябълки. В третата вдлъбнатина изля внимателно червено вино, което потече в прорезите на камъка, за да начертае съдбата на бъдещия жрец. Калопея изпадна в транс и помоли Сабазий да говори на сина и.
В този миг сенките изчезнаха, птиците замряха. Дори вятърът утихна. В настъпилата мистична тишина синът на Терес и Калопея улови посланието на Сабазий:
- Родопеецо, от този момент си посветен в жреческото изкуство. Ще бъдеш повелител и лечител на човешката душа, щом отвориш седемте чакри, като развиеш седемте добродетели: да имаш търпение; великодушие; вяра; любов; мъдрост; смирение и почит към боговете. Постигнеш ли това, ще държиш струните на човешката душа в ръцете си. Боговете те даряват със седем дарби, които трябва да развиваш до съвършенство: Ще бъдеш най-големият поет на Тракия и ще омагьосваш със словото си; ще владееш тайната на звука и ще омайваш с лирата си; с ангелския си глас ще се прочуеш извън пределите на царството; боговете ти дават дар да лекуваш със звук и светлина; феите ще те подготвят за тайното познание на билколечението; ще бъдеш въведен в познанието на великите посветени за Времето; ще прекосяваш световете и измеренията. Да бъде!
Посланието секна, а Орфей стоеше зашеметен. Видя как бяла струя светлина премина през тялото му, усети как скалата се раздвижи под краката му и той губеше опора. Видя наоколо да се разлива ослепителна виделина, която го замая още повече. Приседна на камъка, но в мисълта му долетя чужда мисъл: ”Никога не сядай на жертвен камък”. Момчето скочи и се огледа. „Не прави кръвни жертвоприношения. Достатъчно е да носиш плод, жито и вино. Невинна кръв не проливай. Ако жертваш нещо, от себе си жертвай. Чуждият живот не ти принадлежи, за да го пожертваш. От теб боговете очакват не кръв, а мъдрост и дарба да владееш душата с омаята. Да лее кръв може всеки човек, но да владее омаята, това е дадено на малцина. Ти си един от тях.”
Орфей продължаваше да се напряга, за да чуе още наставления, но гласът замлъкна. Тогава съзря едно планинско цвете, поникнало точно на върха на скалата, разтворило чашката си, то го гледаше с голямо цветно око. От този момент нататък надареният от боговете Орфей се научи да разчита знаците на природата, да забелязва всяка тревичка, билка и цвете, да се вслушва в гласа, който го напътстваше. Младият посветен следваше съветите, защото усещаше великия промисъл в тях.
Виденията бяха изчезнали, но Орфей Родопееца вече носеше в себе си дарбата да чува и вижда отвъд видимото…