автор: florans

Под могилата, скътано в пресечената скала, бликаше изворче. Скалата имаше загадъчни форми с многобройни знаци по нея. Наблизо стар дъб хвърляше сянка над извора и Нестинарската поляна. Това място бе известно като оброчище и преди няколко години тук донесоха новородения Орфей.
Майка му, главна жрица и прорицателка, Калопея, го потопи в свещените води, а после го постави върху скалата. Нимфите и феите заедно с орисниците го благословиха с дарбата да вижда в бъдното, да владее лечителското изкуство, да бъде вещ в словото и звука.
Самата Калопея посветиха в жреческото изкуство още когато се раздели с детството. Владееше тайнството и магията, та затова гледаха на нея със страхопочитание. Жрицата идваше често с малкия Орфей на оброчището. Детето показваше странности и дарби, необичайни за възрастта. Умееше да разчита знаци, които водните духове, тези безплътни ефирни създания оставяха наоколо. Момчето понякога говореше на неразбираем език и повтаряше еднообразни срички, напяваше ги в определен ритъм, като разперваше ръчички. Майката знаеше, че рожбата й е орисана с особена дарба, гледаше с възхита, но и със свито сърце, защото надареният свише трябва да плати прескъпо за небесния дар. Калопея, изпълнена с майчинска гордост, виждаше как малкият Орфей блести като перла сред връстниците си. Необичайно вглъбен за възрастта си, съзерцаваше тревичките, стъпваше, като пазеше да не стъпче някоя буболечка…
Бащата, воин, от царско потекло, но без шансове да застане начело на племето като най-младият сред четиримата братя, негодуваше. Не можеше да приеме странностите на своя син и никак не му се нравеше тази отнесеност. Затова смелият воин Терес сгълчаваше жена си, казваше, че не бива тъй да приучва детето да е все около полата й и настояваше да го пуска да тича, да буйства, за да стане смел воин. Майката плахо се оправдаваше, но не беше убедена, че детето е родено да воюва. „Светът може да се владее не само с оръжие”- вметваше тя, но съпругът и свиваше светлите си вежди и отхвърляше друга възможност за бъдещия наследник.
Калопея знаеше, че съдбата на нейния син ще е повече от необикновена. Гордостта и тревогата се биеха в нея. За да се разсее, често ходеше на оброчището, където и малкият Орфей се чувстваше най-добре. По пътя главната жрица срещна три жени, които се връщаха от извора. Това бяха нестинарките Дела, Севара и Ноила. Те идваха призори, за да се къпят в росната мащерка и да се молят на водните духове за закрила.
Слънцепоклонничеството и култът към водата бяха стари традиции по тези земи, наследени още от племето „теси”. Омесваха се древните и новите племена, смесваха се култове, но природата оставаше вечна и неизменна. Ето, този извор, който незнайно откога блика изпод скалата с безгрижно бълбукане, пази духа на водните духове и нехае кой напива водата му. Хората се покланяха на вековния дъб, символ на живота: короната оприличаваха на небесния свят, стволът символизираше земния живот, а корените – подземното царство. Траките тачеха едновременно и трите свята, защото техният бог Сабазий идваше от подземното царство и държеше тайните на земните недра, та затова го молеха да предпази земята от трусове, да праща вода в изворите и да поддържа здрави корените на живота. Сабазий, съчетал се със слънчева жена от Ра цивилизациите, бе дал нов клон от земен тип, теси и траки. Затова те почитаха еднакво небето, земята и подземното царство.