Един до друг седим
на пейките премръзнали по гарите
и с поглед се следим
зад линията бяла на пероните…
Минават влакове,
а зад зеленото на светофорите
заглъхват думите
и се прекъсват между нас сигналите...
В купе с мълчание
се сменят често пътникопотоците
От недоверие
са тъмни и студени коридорите...
А покрай релсите
се чува песента на водоскоците.
Пустеят мислите
но ние пак се чувстваме героите...
Каква пародия!
Пред влака са се спуснали бариерите,
но сме мелодия
на тихи стъпки в танц по коловозите...
От лъкатушене
са деформирани листата на ресорите,
но между гарите...
отваряме от край до край прозорците!