автор: maistora

«Тегло, запустенье! Дълбока неволя...»
Ив. Вазов (Елате ни вижте!)

Селски път. В калта блещукат
от каручка две следи.
Като тлееща светулка
селото в тъма мъжди.
На площада бавно-бавно
крачи хърбаво магаре,
надживяло своя старец,
изоглавено отдавна.

Две-три къщи светят още.
Лампи улични горят.
В светли струи къпят нощем
стар, предизборен плакат.
Свири с флейта люта хала.
Разпилява хладен вятър
некролози по земята.
Куче вие на умряло.

Колко сгради са безлюдни!
И комините – без дим.
Тъй с магарето без трудност
живите ще преброим.
Плачат порти разкривени...
От прозорците безкрили
сякаш погледи са впили
призраци на хора в мене.

Няма поща, ни аптека.
Тишина и пустота...
Към града полека-лека
се изниза младежта.
Хем е тъжно, хем е смешно:
в армия от некролози
генерал е сякаш този
стар плакат на бивш наместник.