автор: salwia

Измислих през годините
пристанища..
Завръщам се,
когато помътнея..
Ще помълча,
унилото ще вържа,
и тъжните си мисли
ще пресея..
Ще изплета платно
със сухи пръсти-
все някога ще трябва
да отплувам..
Ще чакам слънчева вода
да мине,
и силна,за да я усещам..
И пълна-
от възможните ми щастия..
Но зад гръбнака й
да има суша.
Когато избледнея от
очакване,
да имам бряг,
до който да се сгуша..