автор: apostola

Години нося на гърба си.
Умора трупам във сърцето.
Надежда крачи по ръба си.
Бразди дълбаят ми лицето.

Живота ми стоварва грижи
и иска аз да ги понасям.
Часовникът стрелките движи
и дните в календар нанасям.

И с малки радости живея,
а болките със тях туширам.
И никак даже не умея
за себе си да афиширам.

Живея с простичките думи:
надежда, радост, труд и болка.
Събирам есенните шуми,
а нося пролетната шнолка.

И слагам новите си дрехи
върху стареещото тяло.
Сънувам делнични успехи
и как парчета стават цяло.