автор: florans

Орфей застана сам на полегатия връх с лице към изток. Беше пред зазоряване и утрото разчиташе сложния тайнопис на нощта. Златото на предизгрева обливаше столетните дървета и заоблените като женски рамене била на върховете.
Косата на младия трак се разстилаше свободно, а една малка плитка с втъкани златни нишки падаше отляво до слепоочието. Той молитвено бе изпаднал в транс, тук в сърцето на Родопа планина. Жрецът бягаше навътре в себе си, за да търси в съзвучието на душата божествената хармония. Миг на тържество, в който духът му се рееше сред небесната обител и пречистен се връщаше зареден с любов и съвършена тишина. Това тайнство Орфей научи в школата по духовни практики в Тибет. Там усвои умението да отстъпва в себе си, да се самовглъбява и целта на това беше самопознанието. Затваряйки се в себе си, получаваше знания свише. В Тибет даровитият трак разгада тайнството да обвива в символи познанието и да го предаде на своите ученици кодирано, защото тайната не биваше да се открива докрай. Знанието е като стълба, вървиш нагоре стъпало по стъпало, но слизаш и навътре към себе си – стъпка по стъпка. Малцина подозираха, че стълбата е огледална – навътре и нагоре. Онези, които се стремяха нагоре, без да вникнат навътре в себе си, падаха долу. Тайнството е за чистите по дух. В Тибетската школа Орфей усвои хипнозата, но рядко я прилагаше и никога самоцелно. Изумени от дарбата му да хипнотизира, смятаха го за магьосник. А той владееше магията на звука...
В този момент към него заприиждаха мълчаливо млади момци, облечени в дълги бели роби, пристъпваха плавно, изправени, със свободни и меки движения. Това беше първото, което усвояваха в орфическата школа – хармонията на линиите и тишината, която ги въвежда в тайнството на душата.
Младите мъже застанаха в кръг, когато слънчевият диск изпрати първите си лъчи. Орфей стоеше в средата на кръга и свещенодействаше. Той бе центърът на една малка вселена на духа и всички попиваха внимателно всяка дума и жест на младия жрец.
- Първият лъч е поздрав от Вселена! Да поздравим слънцето, защото то е светлината, която ни гори, ако не сме готови да я приемем, и виделината, ако сме се научили да я овладеем – напевно проговори Орфей, сякаш се боеше да не смути горските обитатели и духове.
Момчетата протегнаха ръце, като изрекоха напевно мантрата –„ен-н-н-н-н”. Вибрацията премина през телата им. Стояха с отворени очи, впити в първите лъчи и като чародеи поемаха ненаситно слънчевата енергия. После направиха три крачки по посока на часовниковата стрелка и изрекоха мантрата „ом-м-м-м”.
Пролетната зеленина се окъпа в първите слънчеви лъчи и росата блестеше бисерно по резедавите листа на буки и дъбове.
Орфей ги учеше да стоят винаги изправени, когато вървяха и когато се молеха:
- И никакви поклони, за да може енергията да протича правилно по чакрите. Наведеният не е по-достоен от изправения – учеше ги Учителят. – Всички вие се готвите в школата да овладеете звука, да хармонизирате фината настройка на душата чрез звук. След три години всеки от вас ще е готов да лекува със звукова терапия. Това изкуство не може да го предавате на всекиго, то е само за посветени. Водачът е длъжен да прозре невидимото. Нито мантрите, нито медитацията, нищо не може да служи на грубата душа. Вие сте пратеници тук, не избраници! Помнете това! В момента, в който помислите, че сте избраници, че сте богопоставени, вие сте слезли от небесната стълба и пътувате обратно...
Учителят чародей направи движение с ръцете по посока на светлината, издигна ги високо, докосна пръстите си, а после премина с длани по тялото, сякаш се обливаше цял в светлина. Очите му меняха цвета си – ту сини, ту сиви, но винаги от тях извираше светлина. От цялата му фигура действително струеше мека, сребристо-бяла виделина. Учениците му виждаха това и усещаха как сиянието проникваше и в тях.
- А сега мислено ще изречем тайните мантри. – Тези мантри учителят предаваше само телепатично и онзи, който беше готов да влезе в школата, улавяше ги. Да излъжеше, никой не смееше, защото Орфей виждаше невидимото и всички имаха почитание към дарбата му свише. Слънцепоклонничеството в орфическата школа не беше самоцелно.
- Млади дарования на Духа – изрече мъдрият трак – вие сте призвани да творите със светлина. Да знаете, че идеята велика идва от Светлината. Вечността е модел за високото изкуство, а хармонията е основата. Всяко изкуство, основано на хаоса, е мъртво и обречено. Моделът на съвършенство се намира във висшите светове. Но той не се постига изведнъж, прозрението – да, то идва като светкавица, но за да те осени, трябва да си минал през школата, да си бил търпелив в изкачването на небесната стълба и бързащ единствено към себе си...
Орфей с вътрешна радост откриваше как над младите мъже се издигаше общата аура на бялата светлина със златист венец отгоре. Чистотата на тези души го изпълваше с вълнение и благодарност и той продължи, като им говореше тихо, но с плътен и звучен глас, извиращ от дълбините:
- Да победи с ментален напредък може всеки умен, но да победи със светлина, може само високо еволюиралата душа. Вселена е вътре в нас, тя е храм за духа ни. И всичко е отразено. Вселената е отразена в нас и ние сме отразени в нея. Бъдете светъл отпечатък в нея. Белегът ви да бъде светлина.
Тракът видя как силата на словото и мисълта отвори душите им за сливане с необята. Тогава извади лирата си и засвири. Ръцете му излъчваха особена неземна белота, пръстите бяха гъвкави, фини и дълги. Изящни ръце, с които той извличаше магически звуци от лирата. Никой смъртен не владееше инструмента така, никоя земна ръка не беше успяла да извлече такава мелодия, да събуди такъв трепет, да накара хора, птици и животни да застинат в омая. Да, Орфей владееше омаята. Тази дарба беше тристепенно съвършенство – в песенното изкуство, в инструменталното изпълнение и в постигането на вътрешна хармония. Чародеят на звука се научи да държи струните на човешката душа в общение с изкуството и да владее магическото въздействие чрез боговдъхновената искра, която разискряше в себе си...
Орфей знаеше, че да бъдеш водач, трябва да имаш видения за бъдното. А бъдното той виждаше в съвършенството на светлината и звука.