автор: zaltia

С черното си наметало, нощта долита във съня,
и с обичта ми, от богиня те превръща във жена...
Тихичко до мен присядаш, галиш моите коси,
и копнежно ме прегръщаш, както можеш само ти...

Все по звездно в сънищата, светят моите мечти,
и като сън в съня ми, перманентно влизаш ти...
Момичето от моя сън, момичето с прекрасните очи,
и не искам да се будя, искам този сън да продължи...

Омагьосвай ме с гласът си, искам музика да чувам,
аз с устните си, любовта по тялото ти ще рисувам...
Моля те любов, не си отивай...още малко остани,
в съня ми нощем идвай, но ела и в тъжните ми дни...