Лято топло, безгрижно,
пак пред мойте очи !
И цветенца красиви
ме примамват с лъчи.
В тях пчелички жужукат
и ме стряскат, че те
биха пуснали жилце
в мойте бели ръце.
Аз, тревички и билки
с поглед хващам в разкурс
и красивите мисли
следват облачен курс.
Двама с теб из гората!
Проехтяваше смях
и къпини беряхме.
Как това да е грях ?
Лято топло, безгрижно,
спомен жив си у мен.
И крайпътните жици
тихо пеят рефрен.