Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Отиващият си ден беше стара жена със сърце, разкъсвано от оловна скръб. Умиращата стискаше пепелните си клепачи, а светкавиците рисуваха инфарктната ѝ огнена кардиограма. Въздухът лепнеше от тежък задух, тя разтвори небесните си очи и поройните ѝ сълзи удавиха света. Рада пушеше на балкона и гледаше дъжда, а радост имаше само в името ѝ. Толкова студен и подгизнал юни не се бе случвал от години. Разкривените ѝ от артрита пръсти я боляха с тъпа и разяждаща постоянност, срещу която няма лек. Ако не бяха те, сега би свирила. И ако още имаше цигулката си.
Трябваше да се прибере обратно в стаята и да включи прахосмукачката. Чистеше все по никое време, защото през деня мъжът ѝ спеше – беше таксиметров шофьор, който работи само нощем. Съдружникът му, младо момче, вечер си стоеше при жена си и при бебето.
Вчера Рада беше щастлива: приеха един от учениците ѝ – плахо мърляво цигане, в музикалното училище. Преди две години, когато то беше в пети клас, я пресрещна пред кабинета ѝ и я попита: „Госпожо, ще ме научите ли да свиря на цигулка? Но мама не може да Ви плати...”. Момчето напредна мълниеносно – носеше музиката в кръвта си. То и нейната цигулка бяха едно цяло, тя беше перфектното му продължение. Когато засвиреше, Рада винаги плачеше от възторг: малкият докосваше не струните, а душата на инструмента. Ученикът никога не видя сълзите на учителката си, защото обитаваше собствен, недосегаем за обикновените хора свят.
Напомняше ѝ един друг циганин – Акиф. Дребен и черен като щурец, потомствен музикант слухар. Тя тъкмо завършваше консерваторията и мечтаеше за световната сцена. Свиреше безпогрешно, в нея живееше прецизен автомат, на който се подчинява всяка мелодия. Малко преди дипломирането си Рада се прибра в Бургас и отиде в ресторанта, в който майка ѝ беше готвачка. Нямаше клиенти, персоналът и собственикът скучаеха, насядали около една от масите. Дойде Акиф – отбивал се всяка вечер, преди да обиколи заведенията на Слънчев бряг. В същия ден беше изпратил баща си – погребали го с цигулката, с която цял живот си вадел хляба. „Акиф, знам какво ти е, но ще посвириш ли за дъщеря ми? И тя е цигуларка...” – попита го майка ѝ. Циганинът засвири. Показа номера си за пред чужденците: покачи се на стол, застана на един крак, а под другия промуши дясната си ръка с лъка. Сигурно туристите пощуряваха, но не това впечатли Рада. Финият ѝ слух различи невероятните звуци и разпозна неземния талант на мъжа – той свиреше като за последно, в неговата интерпретация на „Чучулигата” имаше бездънна тъмна страст, тя неумолимо като смърт повличаше слушателя и го оставяше бездиханен, превръщаше го в коруба, в която резонира мелодия от други селения, излизаща свръх човешките представи за съвършенство. Рада не мигна цяла нощ, плака от самосъжаление и реши, че щом не притежава божествената искра, по-добре е да не се стреми към музикантска кариера, а да стане учителка и да помогне поне на едно дарование. Така се случи, че не тя откри таланта, а той я намери.
(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта")
Публикувано от alfa_c на 30.06.2013 @ 14:48:15
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Вчера и утре" | Вход | 21 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вчера и утре от Markoni55 на 20.11.2013 @ 20:16:10 (Профил | Изпрати бележка) | "Отиващият си ден беше стара жена със сърце, разкъсвано от оловна скръб. Умиращата стискаше пепелните си клепачи, а светкавиците рисуваха инфарктната ѝ огнена кардиограма. Въздухът лепнеше от тежък задух, тя разтвори небесните си очи и поройните ѝ сълзи удавиха света."
И как започва само...Много поезия има в твоите разкази. Това ги прави изключително специални. Те дават много аромат на текста. Не подценявам техничността и умението ти на разказвач, но обичам тези няколко рисуващи изречения. Поздрави. |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 20.11.2013 @ 20:29:11 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Маркони! |
]
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 14.12.2014 @ 23:12:09 (Профил | Изпрати бележка) | Така е, няма равенство. |
]
Re: Вчера и утре от mamontovo_dyrvo на 30.06.2013 @ 16:48:46 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова много животи в толкова кратък разказ... Анониме, ти си невероятен! |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 30.06.2013 @ 23:38:27 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки е такъв - душата била уникална като пръстовите отпечатъци. |
]
Re: Вчера и утре от Kanegan на 30.06.2013 @ 17:23:11 (Профил | Изпрати бележка) | ...много дълбока психология, и толкова преплетени истини в невероятен разказ!
Поздрави! |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 30.06.2013 @ 23:38:55 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за прочита! |
]
Re: Вчера и утре от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 30.06.2013 @ 17:58:08 (Профил | Изпрати бележка) | Трябва винаги да има вяра и надежда за утре...
Поздрави за прекрасния разказ!!! |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 30.06.2013 @ 23:39:37 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога просто разбираш, че всъщност няма утре за теб. |
]
Re: Вчера и утре от kameja на 30.06.2013 @ 18:57:44 (Профил | Изпрати бележка) | Невероятен талант на разказвач... и толкова огромна тъга се е побрала тук. |
]
Re: Вчера и утре от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 30.06.2013 @ 20:42:34 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Сетих се за древната мъдрост, че живота е това, което се случва докато правим други планове..:( Най- доброто, което може да ни се случи е..когато се обърнем назад, да видим това, което сме искали да видим пред нас. Благословени са всички, на които Вселената е помогнала в направата на това..
Рада също е благословена- работила е добре и успешно за Вселената. Отново хубав разказ, Аноним. Благодаря за удоволствието да прочета! |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 30.06.2013 @ 23:40:54 (Профил | Изпрати бележка) | Живи ли сме, значи сме благословени. |
]
Re: Вчера и утре от dandan на 30.06.2013 @ 22:05:11 (Профил | Изпрати бележка) | Моите поздравления, Апокриф! |
]
Re: Вчера и утре от agripina на 01.07.2013 @ 10:22:09 (Профил | Изпрати бележка) | Имах удоволствието да прочета този разказ, дълбок психологизъм и философски подтекст, много трудно се описват чувства, стилът ти е чудесен! Поздрави |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 01.07.2013 @ 12:00:32 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги има какво още да се желае по стила. |
]
Re: Вчера и утре от zebaitel на 01.07.2013 @ 10:52:38 (Профил | Изпрати бележка) | Едно парченце живот, а в него колко животи!!!
Моите почитания, Анониме! |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 01.07.2013 @ 12:00:57 (Профил | Изпрати бележка) | Май все една нива ора. |
]
Re: Вчера и утре от zebaitel на 01.07.2013 @ 12:03:54 (Профил | Изпрати бележка) | Не почвай и ти като мен! Добра си е оранта! |
]
Re: Вчера и утре от JohnnyCash на 01.07.2013 @ 11:44:38 (Профил | Изпрати бележка) | "Масата хора живеят живот на кротко отчаяние и отнасят тази песен в гроба." Хенри Дейвид Торо |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 01.07.2013 @ 12:01:52 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно казано, а на мен ми трябваха купища думи, за да го повторя. |
]
Re: Вчера и утре от Bukvist (ventura@dir.bg) на 01.07.2013 @ 12:11:18 (Профил | Изпрати бележка) | "Отиващият си ден беше стара жена
със сърце, разкъсвано от оловна скръб.
Умиращата стискаше пепелните си клепачи,
а светкавиците рисуваха
инфарктната ѝ огнена кардиограма.
Въздухът лепнеше от тежък задух,
тя разтвори небесните си очи
и света удавиха
поройните ѝ сълзи."
Позволих си да предам поетична форма, на началото на разказа ти, защото прозата ти е по-поетична от "най-модернистичната поезия", която коментирахме преди. |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 01.07.2013 @ 12:54:31 (Профил | Изпрати бележка) | Във Франция не правели разлика между поезия и проза, всичко наричали текст. |
]
Re: Вчера и утре от ASTERI на 01.07.2013 @ 15:07:38 (Профил | Изпрати бележка) | А и тези перденца на червени и бели квадратчета... колко му трябва на човек...
Каквото и да кажа- ще е малко за да изразя това което почувствах!
Поздрави! |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 01.07.2013 @ 17:03:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че прочете! |
]
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 02.07.2013 @ 01:17:30 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се да те видя! |
]
Re: Вчера и утре от petia_bozhilova на 03.07.2013 @ 13:41:15 (Профил | Изпрати бележка) | Наслада за сетивата си, анониме. И болка за душата. |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 03.07.2013 @ 14:33:51 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за прочита! |
]
Re: Вчера и утре от mariniki на 06.07.2013 @ 11:48:10 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | имам чувството... че всички ние държим заключено в себе си онова сразено от любов момиче, превърнало се в августовски дъжд....
толкова хубаво, толкова вълнуващо пишеш...
човек се преоткрва в твоите разкази...
и моите аплодисменти... |
]
Re: Вчера и утре от LATINKA-ZLATNA на 07.07.2013 @ 19:50:46 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох с удоволствие, Аноним!
Поздрави! |
]
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 07.07.2013 @ 22:25:57 (Профил | Изпрати бележка) | И аз те поздравявам. |
]
Re: Вчера и утре от Boryana на 10.07.2013 @ 23:04:30 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие си ми... Щастлива съм, че мога да те чета. Знам, че не обичаш силни фрази, но това е положението! |
Re: Вчера и утре от anonimapokrifoff на 11.07.2013 @ 00:35:10 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че съм ти удоволствие. |
] | |