автор: kalin8

- Ти... От де си, чадо? – Попита преди да седне на една грубо скована табуретка отецът. – Уф, че жега! Уморих се, макар и колко да съм походил?!
По топчестото му, зачервено от слънцето лице, се стичат ситни капчици вода.
- Наплисках се на чешмата със водица... Ама, не помогна много! – Рече и посегна към едно парче от вестник от края на масата. – По-оцапано е малко с доматен сок – ветрилото ми- ама е хубаво, нали? –Усмихнаха се в кафяво очите на попа, усетил как се лепнаха няколко доматени семки на дясната му буза. Опита да ги избърше с огромна бяла кърпа, която извади като фокусник от расото. Семките се залепиха по късата брадичка , съставена от гъсто сивеещи косъмчета и... Останаха там.

Засмяха се всички. Просто... Жестът на Отчето бе такъв- сякаш Астор омайва публиката, а художничката дори погледна калимавката,оставена преди малко на постлана с шарена – везана постелка малка масичка, дето лежеше и требникът на свещеника, заедно със зелена - чимширена китка, а също и малко менче с красив сребърен обков.

„Дали от там ще се покаже бяло зайче?“ – Помисли си за миг ... И избухна в нов смях. Зарази всички...

- От София съм, Отче. – Все още през смях отговори на въпроса – Казвам се Ася... Художничка съм. Пътувам към морето- към Созопол... А тук ме оставиха едни приятели- младо семейство, които отиваха в Пловдив. Казаха, че мястото е прекрасно. Сега виждам, че наистина е такова... Даже и нещо повече! Запознах се с чудесни хора, та даже не ми се тръгва на никъде!

- Ще се намери подслон! Не се притеснявай, мила! –Обади се една от жените- У нас има свободни стаи- колкото щеш... Нали децата са по чужбина?!- Наведе поглед след думите си жената и повдигна ръка за да избърше влагата под очите..

- Но, аз имам много приятели в Пловдив! И преди съм идвала у тях- от клуба на художниците... Вече се обадих и ще дойдат да ме вземат от тук! Не е проблем... Отче! Обещахте да разкажете... Наистина, кажете ми защо е лековита тая вода? И още... Как се избира точно такова място?

Засипан от въпроси, отецът вдигна ръце. Искаше да рече „Доста!‘, но Ася вече тичаше към чешмата с чаша в ръка и не го видя ...

Когато се върна със студената вода, отчето прие с усмивка чашата, отпи и рече, като поглади брадичката си:

- Добре...

Жените и мъжете се обърнаха към него, Знаеха добре историята, но Отец Никола умееше така добре да разказва, че всеки път да става все по- интересно. Настъпи тишина, нарушавана само от птичките накацали по дърветата наоколо и при-пукването на съчките в огньовете до-сами навеса, опрян в стените на параклиса.

Появи се от нейде и лек повей на вятъра, та отнесе повечето от дима на север- към ябълковите градини. Малък отдих за всички...

- Това място, чадо мое... Ася... Е избрано по Божие внушение, както впрочем и всички свети места, от едно дете... Едно момиче, сляпо по рождение. Нали всички знаем, че Бог често праща на нас – грешните люде-червеите земни, изпитания. Изпитва ни, доколко сме твърди във вярата си, а и също дали се уповаваме на силата Му. Често се случва, отнемайки нещо, Бог да дарува друго... Нещо, което да е в полза не само на един човек, а на мнозина.
-Както с баба Ванга ли Отче? –Не се сдържа Ася, но веднага закри устата си с длан.- Спирам до тук! Моля, да продължите...
- Да! Така е.. Но тук се касае за нещо друго. Казват, детето е сънувало извора, чешмата и мястото, където се намират. Нали знаете, че удавник и за сламка се хваща... Та близките му решили да проверят дали наистина има истина в сънищата. Довели тук момичето, но... Нямало ни извор, ни чешма, нито нищо.
Тогава то- детето- рекло:
-Ето тук е водата! Тука копайте! И славете Името Господне!
Зачудили се хората, как едно малко дете говори така. Спогледали се мълчаливо и усърдно копали, докато не намерили водата, а след това положили основите на параклиса. Дали е прогледнала малката в истинския смисъл на думата- не зная, но всички, които пият от тази вода и си умиват с нея лицата и очите, като че ли стават малко по-добри. С по-добри очи гледат на Света, искам да кажа... Останалото- то е изписано с длето на мраморната плоча- ей-там... До входа на параклиса.

Следва...

Б.Калинов- Странник
27.06.2013г.
Пловдив
http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Pod%20navesa.JPG