автор: rumpel

Въпрос на навик е да те обичам.
Въпрос на време е да те забравя.
Научих се да си измислям притчи,
в които любовта следи оставя.

Научих се да преоткривам стъпки,
стаили шепота си в ланшна шума.
Научих се сред липов цвят напъпил
да търся нещо живо и разумно.

Не се научих с думи да ухажвам
инстинкта на жестокото ти его.
Едно разбрах: за тебе е по-важно
да ръсиш жлъч със тембъра си дрезгав.

Въпрос на време бе да те обичам -
това все пак е мое лично право.
Но в случая ще кажа романтично:
да те забравя е въпрос на навик.