автор: vesan

(из цикъла "Вицове в рими")

Тъй случи се, че предната неделя
отидох на пазара за животни.
Помоли ме една далечна леля
кокошки да й купим. Жадни, потни

разхождахме се повече от час
сред жегата край клетки, ремаркета.
Отчаян крачех подир нея аз
и молех се, най-сетне кокошлета

да си хареса. Пред една сергия
накрая спряхме. Моята позната
започна пазарлък. Не съм от тия
с търговски нюх, та спора за цената

на лелятя оставих, а пък аз
встрани застанах, все едно не чувам
и в този миг до мене женски глас
провикна се; „ Хей, лелче, ще купувам

от тука аз кокошка с шест петела...
така, че да побързаш... ако може!”
Обърнах се учудено. Навела
огромен бюст над пътен сак от кожа

една жена с усмивка закачлива
ни гледаше. „ Защо купуваш, мари,
кокошка с шест петела?” „ Ми щастлива
барем да бъде тя със шест мъжкари,

че аз със моя - виж ме... права, млада –
сама си кукам у леглото там... „
Търговката тогава се обади;
„Щом тъй е, булка, десет ще ти дам!”