Една заблуда в повече.
Красива!
И път по морските вълни.
Блестяща и неустоима
изгрява тихо
и мълчи.
Събира грях - любовен.
Свети!
Показва пътя ни,
когато сме сами. Изгубени
във думите поети
тиха ни повежда
и мълчи...
Така се ражда светлината -
под зоркото око на Бог.
Луната капе зад стъклата
и пише в мен
и в теб
"ЖИВОТ".
Ани Николова