автор: dred

Нощ е. Музиката в дискотеката гърми толкова силно, че не чувам мислите си. Усмихвам се. И без това няма какво толкова да чуя. Срещу мен стои жена. Не е млада, но се опитва да изглежда като такава.
Грим. Къса пола. Парфюм. Боя за коса. Пошлост.
Надали в през нощта мога да очаквам нещо друго. Аз самия не съм Аполон. Уморен съм и то не само физически. Животът ме е изцедил точно както моята Афродита, но за разлика от нея аз го осъзнавам и не се опитвам да се крия зад маска от химия и фалш.
Тя притиска бедро в крака ми. Усещаш топлината на копнеещата за любов кожа през панталона си. Усмихва ми се. Виждам мълчалива подкана в очите .
Добре.
Плащам на бармана, хващам я за ръката и ставам от столчето си до бар-плота. Тя покорно тръгва с мен. Намигва на приятелката си, която отвръща с усмихва, пожелаваща приятно прекарване. Зад тази усмивка обаче има завист. Чудно дали моята Афродита за вечерта го вижда?
Надали. Тя е сляпа, но не с очите си, а с душите си.
Вратата на дискотеката се затваря зад гърбовете ни. Моята Афродита стиска ръката ми силно сякаш се страхува, че ще побегна и ще я зарежа тук, в полумрака сред сенките, танцуващи под светлината на неоновите светлини. Пръстите са горещи, сухи, нетърпеливи. Там където е била брачната халка до преди няколко часа все още личи бледа следа.
Отдавна не се впечатлявам от такива неща. В нощи като тази няма брак, няма любов, няма вярност. Има само желание. Мога да го видя в очите , в походката в ситните капчици по горната устна, която тя облизва.
Не я карам да чака.
Паркинга е тъмен. Нощната лампа не работи. Автомобилите приличат на диви зверове стаили се в полумрака и чакащи търпеливо плячката си. Идеално място за крадци и любовници. Притискам гърба в стената. Моята Афродита обвива крака около кръста.
Гимнастиката на любовниците.
Прониквам в нея бързо и грубо, но тя не очаква и друго. Прехапала е устни. Впива изкуствените си нокти в раменете му, опитвайки се да ме бележи. Не бързам, но и не се бавя. Танцът на любовта през нощта е различен, но аз имам опит в тази игра.
Колкото по-бързо свърша толкова по-скоро ще се върна към онова, което наричам истински живот.
Свършвам в нея с тих стон. Тя откъсва крака от кръста ми, вади кърпичка от чантичката си, избърсва се с нея и невъзмутимо я хвърля на земята сред десетки други. Не виждам лицето в мрака, но това носи само облекчение. Тя не казва нищо. Аз не казвам нищо. Нощния танц на любовта е свършил.
Обръща ми гръб и тръгва обратно към дискотеката.
Усмихвам се, но в тази усмивка няма радост. Тя иска да танцува още, но не и с мен. Облекчение.
Мой ред е да обърна гръб. Тръгвам през тъмния паркинг. Не поглеждам през рамо. Никога не го правя. Колата е там, където я оставих. Качвам се в нея и ме лъхва познатия аромат на истинския ми живот. Той мирише на тапицерия и ароматизатор с мирис на лавандула.
Вдъхвам го с наслада. Усмихвам се, но в тази усмивка има радост. За пръв път. Завъртам ключа. Двигателя ръмжи. Настъпвам газта. Време е да се прибирам. Половин час по-късно вече съм у дома. Входът на блока е тъмен, но не е кой знае каква изненада. Винаги е така. Мирише на урина, а по стените някой е надраскал картинки изобразяващи пениси и вагини. Грозно и скучно. Някога, когато аз самия вандалствах, влагах много повече въображение. Изкачвам стълбите, ключовете звънтят в ръката ми докато отключвам вратата. Затварям след себе си.
У дома съм. За мен нощта вече е свършила. Време е да живея.
В кухнята свети. Тръгвам натам. На светлината на крушката една сянка се плъзва по пода. Пред мен стои жена ми. Черната коса е вързана на опашка. Носи тениска и обикновен анцуг. Боса е. Няма по-красива жена от нея. Усмихва ми се, въпреки че не го заслужавам.
-Закъсня.
Усмихвам се. Целувам я. Мирише на бадеми.
-Не ми завиждай, че умея да се забавлявам.
-Как са момчетата?
-Пияни.
Жена ми се засмива. Надига се на пръсти и ме целува. Устните са меки, топли и сладки. Не мога да им се наситя, но трябва да ги оставя. Плъзвам пръсти по корема .
-Как е малката?
Тя слага ръка върху моята. Пръстите са тънки, фини, красиви. Една сре-бърна халка блести на тях, а друга на моите.
-Питай ме пак след четири месеца.
Смея се защото тя се смее. Усещам животът, който тупти под пръстите ми. Пред очите ми изплува как моята вече забравена Афродита се бърше с кърпичката и после я захвърля сред другите. Боклук сред боклуците.
-Какво има?-пита жена ми.
Целувам я по челото.
-Нищо, миличка-лъжа я, но както винаги тя ми вярва.-Ще си взема душ.
Тя ми се усмихва с онази усмивка, която преди две години взе сърцето ми.
-Искаш ли компания?
-Естествено.
Тя се смее. Събличаме и се влизаме в банята. Теракотен хлад се плъзва по кожата ми е, но няма значение. Заедно сме. Топлата вода пръска със съскане върху двама ни, а жена ми е притиснала голото си тяло в моето.
Просто стоя и се наслаждавам.
Танцът продължава, но този път не искам никога да свършва.