Бях самотна жена
прецъфтяла върба
Плаках тихо и все без утеха
Бяло мъхче събрах
фен на вятъра бях
ала той ми го взе и избяга
Сойка кацна на клон
рекох: Ето поклон
ще ми стори таз птичка цветиста
Повъртя се, попя
друга литна и тя
излетя, попиля се в маниста
За утеха една
въртоп суче река
и отмива ми корена, нека
като дойде деня
и изгние кора,
като рухна ще сторя пътека.