ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: denica2024
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14169
 Онлайн са:
 Анонимни: 90
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 90
 |  Статива пронизан, трепти тетива.
Стрелата рисува кристални цветя,
ароматът им мята си гривата. Спя...
...Не знам сън ли бе, по нощна роса
една самодива със свила коса
танцува със лунни откоси.
Художнико, виждаш ли тази жена,
тя, казано просто, няма цена,
дух цветен в себе си носи.
Светулки в венец ще я облетят,
капки роса по нозете трептят,
очите и ваят любов и пламтят.
Художникът със самодива една,
със шарф се заметнаха от светлина,
преминаха арката от тетива.
Не, не за последно.
Публикувано от railleuse на 11.11.2004 @ 10:55:39
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Едно провокирано" | Вход | 8 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Едно провокирано
от Ray (bdoych@abv.bg) на 11.11.2004 @ 11:16:15
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотна си, Марта. Толкова е вихрено...
"ароматът им мята си гривата."
не, не за последно:)) |
]
Re: Едно провокирано
от Dimi на 11.11.2004 @ 11:44:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Самодивско посред зима! Ти носиш летен полъх и стиха ти рисува кирасиво. Какво ли е там в арката от тетива? |
]
Re: Едно провокирано
от Casper на 11.11.2004 @ 12:28:05
(Профил | Изпрати бележка) | И гърчейки се в болка,
звънят като тетива
от решимост и жажда
за страст, подем и падение,
до разкъсване,
недоизказани, напрегнати,
опънати от ударите на съдбата ... |
Re: Едно провокирано
от Marta (marta@all.bg) на 11.11.2004 @ 12:35:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | е, това е според настроението на четящия )
Не ми се щеше болка да внуша, просто някакъв блян, нещо неизживяно, невидяно, а усетено
може би напрежението идва от огънатата тетива |
]
Re: Едно провокирано
от Casper на 11.11.2004 @ 12:41:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Ми, невидяното, неизживяното, а усетено, същевременно носи и някакъв вид болка, която провокира, а също така и надежда, която те кара да действаш, да търсиш :-))) |
]
Re: Едно провокирано
от Marta (marta@all.bg) на 11.11.2004 @ 12:45:36
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | да, ти си ми мъдро духче,
а за последното тристишие, наистина ми се струва че е в повече, както казва либра, много се чудех с него и явно се усеща, че не е съвсем с цялото, ти какво ще речеш? |
]
Re: Едно провокирано
от Casper на 11.11.2004 @ 13:55:54
(Профил | Изпрати бележка) | Що пък не ? А може провокация такава:
Лъкът, опъван от ръцете на Съдбата да сме ние
а художникът (творец) - трептяща тетива,
със своята самодива (поезия) - стрела.
|
]
Re: Едно провокирано
от Marta (marta@all.bg) на 11.11.2004 @ 14:00:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | може всякак...
както вчера във връзка със сепията, която бях за момент, казвам- моето мастило е въображението
а то не познава граници
благодаря ти за сравнението ) |
]
Re: Едно провокирано
от libra на 11.11.2004 @ 12:35:42
(Профил | Изпрати бележка) | много е красиво...сребристо...
а мога ли кажа моето скромно мнение за стиха в цялост...последната строфа ми се вижда излишно обяснителна...е, Мартичка така го виждам...
:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
