автор: ivliter

В един и същи ден живеем,
но ти си изгрева,
а аз съм залеза.
В теб утрото
запалва с радост светлината си,
а в мене залезът
червените завеси тежки спуска
на отшумелия спектакъл.
Ти в изгрева
сега чертаеш своята посока,
аз в залеза
изтривам грешната пътека,
зачерквам провалени часове и дни.
Денят е между нас
с протяжно дълго време –
надеждна бариера
за нашата гореща среща.
Ти си изгряващо начало,
а аз догарящият негов край.
Разделя ни денят
с пространство непреодолимо.