| Как мне грустно!.. Как весело мне!..
Я левкоем цвету на окне,
Я стекаю дождем по стеклу,
Колыхаюсь тенью в углу...
И. В. Одоевцева, “Дождь шумит по грифельной крыше...”
Още съм на света. И навярно ще бъда
все тъй жив по-щастливи години да видя,
но човек от Адама се ражда с присъда:
недолюбил докрай – някой ден да си иде.
Кой съм аз, та един да възставам безбожен,
недоволен от вечния ред на нещта –
щом не може по-дълго – какво пък, не може.
Слизам тук! Продължете без мене нататък!
Аз не съм като древния Окнос* и няма
да се вкопча отчаян в ненужната старост,
пък и знам, че до всяко въженце от слама
чака в тъмното кротко, но гладно магаре.
Но когато си ида, след скръбните речи,
след изпитите чаши и тихите думи,
не мислете, че аз съм заминал далече
по онези отдавна утъпкани друми;
и без мен – не мислете, че вече ме няма,
че е станала малко по-пуста земята –
Преизподня и Рай са лъжа и измама,
и е приказка Бог, и е виц – Сатаната.
Има само астрални пространства далечни,
мириади слънца и космически бездни
и душите човешки са скитници вечни
от звезда до звезда сред галактики звездни.
Но когато не съм – не в небето бездънно
ще се скита душата ми с някой Вергилий –
щом се спусне нощта, ароматна и сънна,
и притихне ветрецът, останал без сили,
аз ще бъда при вас – като птица в гнездото,
като капка роса по листото на цвете,
като лъч светлина, отразен от стъклото,
като топла мъгла, прекосила полето.
Ако там, на прозореца, цъфне мушкато,
ако пролетен дъжд по стъклата ви бие,
ако слънчево зайче пълзи по стената
или звънко щурче зад долапа се крие,
не търсете къде съм – нима е неясно,
просто спрете за миг сред тревата в полето
– тишината край вас ще възкликне стогласно
и стогласно – без глас – ще откликне сърцето.
Няма жива душа на светлинни години,
но пространството диша край вас оживяло,
и от тук до небето бездънно и синьо
всяко нещо е вечна душа на скиталец.
Още съм на света. Но когато не бъда,
не търсете духа ми сред Звездната плява.
От Адама човетът се ражда с присъда,
но душата остава.
Душата остава!
______________________
* Окнос – в римската митология – старец, не искащ да умира,
вкопчил се в ненужния живот. В Аид бил обречен на вечен
безсмислен труд: плетял сламено въже, изяждано от другия
му край от магарица.
Публикувано от BlackCat на 23.06.2013 @ 07:36:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 320 четения | оценка няма | показвания 30597 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Когато не съм..." | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато не съм... от suleimo на 23.06.2013 @ 08:03:41 (Профил | Изпрати бележка) | Искам да кажа, че този твой стих най-ме докосва, но ще излъжа.
Всички твои творби го правят различно.
И когато ти казах, че ми пълнят очите, имах предвид точно това, буквално. Минават през душата ми и емоциите преливат.
|
Re: Когато не съм... от severianin на 23.06.2013 @ 15:53:43 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дани! Съпреживяването е дар Божи, а при теб е перманентно. Поздрав от мен! |
]
Re: Когато не съм... от zebaitel на 23.06.2013 @ 08:35:55 (Профил | Изпрати бележка) | Едва ли е нужно да повтарям Сулеймо, просто се съгласявам с нея, защото и аз бих казала същото! Сполай ти, Майсторе! |
Re: Когато не съм... от severianin на 23.06.2013 @ 15:55:03 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, благодаря от сърце... |
]
Re: Когато не съм... от Marta на 23.06.2013 @ 08:40:39 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Прекрасно казано!
Знаех си аз, но винаги имаме нужда от доказателства, от още едно потвърждение. Още едно слънчево зайче по стената на делника.
На прага на неделята - празнично слънчево зайче. Твоето стихотворение.
Душата остава! |
Re: Когато не съм... от severianin на 23.06.2013 @ 15:57:18 (Профил | Изпрати бележка) | Душата остава... Опитвам се да убедя сам себе си, че е така. Дано! Тогава все пак има някаква надежда... |
]
Re: Когато не съм... от Rodenavlotos на 23.06.2013 @ 14:37:43 (Профил | Изпрати бележка) | Валентин, за мен ти си живият класик на България. Безапелационно. Кой каквото иска да казва. Ти си лъчение, както беше казал един друг мой приятел наскоро. Другите са сенки. |
Re: Когато не съм... от severianin на 23.06.2013 @ 16:00:44 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, може и да си права, Светла. Защото класикът, както отдавна е известно, е автор, когото вече никой не чете. А с мен като че ли става точно така...
Благодаря ти и пазя крушова за срещата! |
]
Re: Когато не съм... от Rodenavlotos на 23.06.2013 @ 17:00:16 (Профил | Изпрати бележка) | Аз те чета. И който трябва, и който разбира, те чете. И ти се възхищава на таланта. Такъв не се ражда всеки ден. Знаеш ли, по-важното е да правиш нещо истинско и красиво. Което доставя естетическо удоволствие. Съжалявам, че е така, но напоследък много хора се отклониха от естетиката и компенсират липсата на талант със словесни еквилибристики. За да привлекат вниманието. А други, набедени корифеи, ги толерират. Но това, както казва един друг приятел тук в Хулите- Времето ще отсее през ситото. А за крушовата ще дойда :))) |
]
Re: Когато не съм... от zinka на 23.06.2013 @ 16:50:13 (Профил | Изпрати бележка) | Дано душите си отиват.
Бездушен станал е света.
Една енергия красива
очаква всякоя душа.
И ти олеква и разбираш
че земният живот е миг
В дома на Бога се прибираш -
положил изпит ученик...
Нещо такова си мисля че е...
И не мисли, че не си четен!
Просто прекрасното "питие" трябва да се прима не за засищане, а за усещане.
Но прекрасното ще си е все прекрасно!!!
Поклон от сърце!!! |
Re: Когато не съм... от severianin на 23.06.2013 @ 18:08:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Зинка - и за експромта, и за "утешението". Поздрави от мен и от Дунава... |
]
Re: Когато не съм... от erka (elokolska@abv.bg) на 23.06.2013 @ 22:19:27 (Профил | Изпрати бележка) | :) ...ако просто светулка
във дъждовния юни,
под стехата на твоя прозорец се скрие,
ти не питай - къде съм,
няма нужда от думи -
в светлинката пътека към мен ще откриеш...
Благодаря за удоволствието! :)
*взимам си слънчевото зайче* |
Re: Когато не съм... от severianin на 24.06.2013 @ 06:40:36 (Профил | Изпрати бележка) | Аз благодаря, Ерка - за трайния интерес към моята поезия, за експромта, за добрата дума и високата оценка. Имаш от мен още едно слънчево зайче - да ти се намират... |
] | |