автор: rajsun

Недейте в пъклената врява!
Да бъда малко настрана.
Преболедувал съм от вяра,
болея днес за тишина.

Преболедувах от надежда,
и от мечти, и от възторг.
И днеска боледувам, без да
разбирам даже от какво.

О, то не е такава болка!
О, то навярно е преди
последната ми обиколка
по заличените следи.

Дойдох да търся думи-перли
в трошливи миди по брега.
И знам, каквото да намеря
е на удавници гласа.

И знам до камъните място,
един красив, потаен залив,
където вечерите лятос
се хвърлят с писък да се давят.

И знам - морето ги спасява,
и връща с образ на жена.

Недейте в пъклената врява.
Да бъда малко настрана.