автор: filifjonkata

Щом слага си парфюм липата
и със пчели любов върти,
мед светъл и дълбок от лято
в стъклото на деня блести.

А тази сладост как ме грее…
Потапям всеки миг във мед.
Около лятото живея
с живеца жълт на слънчоглед.

И както пускам корен в юли,
май не по-плътен от дъга,
приижда бъдещ дъх на дюли
да ме изтръгне отсега…

Ех, аромати ме отмитат
до най-последната следа.
Ала сега в мига съм скрита
и в дълбината на меда...