Когато в нощ
безлична и унила
внезапен лъч
те вдигне на крака,
а светлото
във гънките е скрило
ухание на нежност
и жена...
Когато в теб
пулсира до безумност
беса ти,
дето, дето ражда светове,
а кротката
прозрачна пълнолунност
от чуждите вселени те зове...
Тогава посегни...
Вземи я в шепи.
Помилвай я
с пределната си нежност.
Усещаш ли го още оня трепет...?
Откраднат миг...
И глътка безнадежност.