автор: sradev

Пльок и Пльос бяха символите на две велики идеи: Пльок - върху асфалта, Пльос - върху бетона.
Идеята за пътя и идеята за дома са вечни и обвързани: пътя е от дом до дом, домът е на кръстопът. Великите идеи винаги се допълват, те не могат една без друга. Дори символите им, оглеждайки се в локвата, изглеждат подобни.
И Пльок и Пльос се гордееха със своят произход и всеки имаше своите възторжени почитатели. Това бяха петната върху асфалта и бетона, които бяха далеч по-нетрайни. Някои от тях бяха изрисувани върху ризи, рокли, блузи, панталони, други се криеха под мокета или зад гардероба, но те бяха нетрайни и почти не си обръщаха внимание. Мечтата им беше да се пренесат върху бетона или асфалта, но там мястото беше заето от великите Пльок и Пльос, които се хранеха с прах, дъжд, масло, бензин, дим и много други забележителни храни. Здрави са техните позиции, защото идеите им са велики и непоклатими.
А малкото Драс се беше шмугнало в една дупчица и разсъждаваше за Великите истини и техните разлики. Мечтаеше да надрасне и Пльос и Пльок, но си нямаше пътеводна истина. Великите истини не обръщаха внимание на Драс, те се преобличаха по десет пъти на ден, непрекъснато се къпеха и одеколонизираха, за да не ги хване и най-малкото петънце. Така всяка велика истина беше абсолютно гладка, та чак и производните й бяха абсолютно гладки. Всякакви дребни истини се отразяваха във Великите като в криво огледало.
А Драс растеше и все се опитваше да ги различи и някъде между тях да намери и своята Истина. И така, напрягайки се да ги види по-добре Драс порастна на дълга драскотина, на цепнатина, на граница, на пропаст. Една пропаст между двете Велики истини, една пропаст между Пльок и Пльос.
Напрегнете си зрението и между всеки два символа ще видите пропастта на нищото.