автор: atom

Вечерта-гилотина се спусна свистейки над нас
и разсече отдадеността ми на страх и безропотност.
Запровирах се в мрака, отхвърляйки пласт подир пласт,
но под цялата купчина болка остана животът ми.

Той ме гледаше с твоите великолепни очи,
от отчаяни опити да ги съдържа - отпаднал.
А дланта ти, способна навеки да го утеши,
само светеше вместо луната – далечно и хладно.

Вечерта-гилотина се вдигна. Покапа печал.
В две различни бастилии бях, но загледан към Лувъра,
в който властваше всичко, което въобще съм желал –
само ти – независима, недостижима и хубава.