автор: tomatroev

На Меги

Той няма име, само ник,
измамен, виртуален.
Но също е Тома - войник,
от кал, съвсем реален.

Воюва той за оня град
на двата материка,
хилядолетен, но и млад -
през сълзи го повика.

И тръгва - с тежестта на танк,
прегазва ги с веригите.
А после Бог му дава знак
и блага вест, и книгите...

Но стреля, падне ли тъма.
А те го спират с песен:
"Очаквахме от теб, Тома,
спасение небесно!"

И питат го: "Какъв си ти,
неверник ли, апостол?"
Той има твоите черти -
добрите, но и лошите...

Не може нито ден без бой,
за трима непокорен!
И острие на кръг е той:
върхът е. Но и корен.

Като от житено зърно
от теб покълва словото.
Войник - съединил в едно
и старото, и новото.