автор: Tedi_s

О, слънчев лъч! Проблясък в утринта...
Небето се разтвори
и огнената колесница на деня
оттам изригна.
Парченце светлина премина
през очите ми и в теб се спря.
Опитах се сърцето да спася,
но не успях - ти ме рани.
Отблясъка на твоите очи
ме ослепи. Попаднах в плен.
В прекрасен плен - мечтан,
желан, неземно истински.
Невярваща вървях през сини изгреви
и жадни залези
и теб зовях...
На любовта обречена
към теб пътувах -
трънлив и тръден път.
Ала сега, открила те,
как ще те задържа?
Нали залязва всяко Слънце,
как иначе ще имаме Луна?
Навярно днес, в безкрайното
красиво на деня ще разбера.
Защо пък да не те приспя
и утре пак да те събудя -
в изригването ново на деня?

Отворен край на приказка
мечтана. Мечтая пак
с отворени очи.
Но никога не губя вяра,
че Слънцето пред мен
ще се яви.