Когато денят се обляга
на нежното рамо на здрача,
всяка казана дума бяга
към теб и не плаче,
а търси най-верният път
и най-верният изказ...
Ти не тръгвай-срещни я,
после чуй тишината
със сърце погали я
погледни към луната,
а когато денят се пробуди
и нежно посипе росата
тръгвай с боси нозе,
отключи сетивата,
дишай с пълни гърди,
слушай утринни звуци...